Доволен си от шоуто тази вечер, хареса ли ти тълпата?

Да. Хареса ми много. Българите са като италианците, аз самият съм италианец. Наистина беше супер.

Вие пътувате доста, кажи ни според тебе каква е разликата между сцената в USA, Европа и различно ли ви възприемат хората на раличните места?

Навсякъде е различно. Ние правим hardcore музика, или поне се опитваме. Опитваме се да правим този boom-bap звук, тази зареждаща с енергия музика, която кара хората да накараме хората наистина да се забавляват, да скачат на нашите песни и всякви такива неща… Така че мисля, че Европа като цяло е малко повече на тази вълна, на музика със това boom-bap звучене, докато в USA хората се кефят главно на парти песни. Това старото звучене е музиката, с която съм израстнал и тази, която обичам да правя и се радвам, че тук в Европа това се възприема по-добре. Мисля да се преместя да живея тук, сериозно ви говоря :) Цялото ми семейство живее в Италия, така че мисля да идвам все повече насам.

Вие сте бели момчета. Ималили сте някога проблем с това, когато сте правили музика.

Ами аз съм с италианска кръв и имам поертoриканцка жилка, така че не сме точно бели момчета… След като Еминем направи своя бум, доста бели глупаци започнаха да рапират. Аз обаче съм в играта от късните ‘80, така че хората ме познават още от тогава. Хора като Black Thought от The Roots, който като ме видят и ме питат “Леле колко години минаха откакто рапираш?”… Аз почнах да се занимавам с това много преди да стане модерно да си бяло хлапе което рапира. Но никога не съм гледал на това така и не съм имал проблем с това, а ако някой има направо ще го ударя в лицето.

В днешно време има тонове музика идваща от всякакви лейбъли, ъндъграунд, меинстриим, така че направио сме заляти от всякакви щуротии. Въпроса ми е каква част от приходите на един изпълнител, без значение каква музика прави, идват и би трябвало да идват от Live изяви и концерти.

Историята на музиката като цяло, а и идеята, с която се е правила е да бъде представяна на живо. Така че лейбълите са просто някакви хора, които искат да вземат техния си дял, да притежават твойта музика. Шефа на Лебъла, A&R-a, продуцента, адвоката… все някакви хора, които искат парче от твойта пица. Когато съм на сцената обаче е различно. Там няма други хора. Само аз и публиката. Аз давам част от своята душа и всеки един дава част от неговата, така ние обменяме и съприживяваме една обща емоция. Това се случва на всякъде без значение дали на сцената е Нирвана, Блек Сабат, KRS-ONE или аз. Всеки отива там, за да стане част от едно незaбравимо преживяване и никоя корпорация не може да му отнеме това. Една корпорация може да ти вземе парите, но не и това което си приживял там. Така че да бъда на сцената, на живо в България е една голяма чест за мене. Като се върна в къщи ще кажа на майка си, че съм бил в София, България, защото се горедя с това. Ето сега си седя и си говоря с вас момчета, тук в София и това е най-големия кеф за мене. Така, че когато някой ме пита, дали искам да отида еди къде си, аз винаги съм навит. Ако не беше музиката, никога нямаше да имам шанса да се запозная с вас, тя ми дава тази възможност. Така, че майната им на лейбълите! Хич не ми пука за тях, защото те превят повече от мене отколкото аз правя от тях. Нека да ми продават албумите и да ми дават моя дял. Но никога няма да могат да вземат това, което аз взимам, когато съм на сцената. Отношението между даден лейбъл и артист, винаги е било като между сводник и проститутка. Хората не си го признават, но е така. Те са сводника, а аз курвата, ама аз съм умна курва. Човек трябва да е достстъчно умен, за да може да игре всякава игра каквато му предложат без значение дали е футбол или шах. Аз мисля, че съм достатъчно умен, за да продължавам да правя своето независимо пред какво съм поставен и да ги бия в собстевената им игра.

В това положение, можеш ли да твърдиш за себе си, че си независим артист.

Аз съм просто артист който си прави нещата. Без значение дали съм в някой голям мейнстриим лейбъл, в някой малък ъндъграунд или някъде по средата управлявайки своя компания. Господ е поставил всеки от нас тук с някава цел. И моята цел е да правя музика. Бих казал, че съм независим защото не съм с някой от големите лейбъли, но като оставим това настрани не ме е грижа и за лейбъла, с който работя. Много хора се бият в гърдите, че били независими и управлявали свой собствен лейбъл или са част от такъв и колко били независи там, но всичко това е политика. Аз мразя своя лейбъл и мога да кажа да ми лапат хуя.

Каза, че си започнал да се занимаваш с това шрез късните ‘80. Как се промени рапа и цялата хип-хоп култура в твоите очи през това време от тогава до сега ?

Първия път когато хванах микрофон беше ‘86. Бях много малък тогава, но тогава по-скоро може да се каже, че беше псевдо култура. Аз започнах като b-boy, защото по-големите ми братя вече се бяха захванали с този аспект на нещата. Мога да кажа, че от ранните ‘80 до средата на ‘90 нямаше точно култура, защото на много хора не им беше ясно какво е това, нямаше глобално толкова хора, които да се занимават с това. После се случи тази експлозия и разпространението по целия свят. Хората ме питат по разни интервюта какво мисля за Чинги, за Нели, аз ги питам какво мислят за МС Хамър и Ванила Айс. Винаги е имало комерсиален рап и ъндърграоунд рап. Начина, по който се е променила тази култура е, че се глобилизирала. Не че не е имало хип-хоп в Европа до преди това. KRS-ONE правеше концерти в Англия преди 20 години. Сега по в Америка по телевизията всичко се рекламира чрез хип-хопа… от McDonald и BurgerKing до дрехите и средностатистическия човек си мисли, че това е хип-хопа. Кoгато бях малкък и навлизах в музиката, всичко което излизаше тогава ми харесваше. Всеки вторник когато ходих в магазина знаех, че няма значение дали ще си купя Big Daddy Kane, Kool G Rаp или каквото и да е, тогава всичко коеto излизаше беше яко! А сега хлапетата не си купуват музика, просто влизат в интернет си я свалят. Изгуби се тази чистота в музиката, когато отваряш някой диск помирисваш го, разглеждаш облошката и четеш какво пише вътре. Сега просто се е свело до кликане тук и там. Искам да кажа, че това се е загубило да си купиш нещо и да го държиш в ръцете си.

Какво мислиш тогава за ролята на Internet ?

Мисля, че е нож с две остриета. Може да ти помогне като ти кажеш на някой, че си бил на концерт на JMT и е било яко и той веднага ще види и провери в Internet и може следващия път да дойде и той или да се зариби и да си купи диск или тениска. От друга страна е лошо за хората, които продават музика и се прехранват от тези продажби. Нека го кажа така и дано хората ме разберат правилно. Аз ти казвам, че еди кой си е много добър и ти решаваш да провериш и си сваляш негови песни, харесва ти и си копуваш негов албум. Нямам нищо против свалянето на музика като цяло. Но да си свалиш всичките ми албуми, да не си видял нито една моя обложка, да не знаеш как изглеждам, кои са хората продуцирали и работили върху песните, или да питаш тая песен с кой е или кой участва в онази песен - еми затова трябва вече да си си купил албума.

Е да, ама погледни го от другата страна, че примерно в България няма от къде да си купиш албум на JMT.

Да! Затова ти казах преди малко, че могат да ми лапат хуя тея хора от лейбъла. Ето затова бих се преместил в някой по-голям лейбъл или бих взел с мен дискове, когато идвам в България. Но това е работа на лейбълите да намерят начин да пуснат наши албуми по магазините в България. Ако те не го правят значи не си вършат работата. Така тези, които искат да имат наши албуми няма да са принудени да платят 40 евро, за да си поръчат албум от някъде си и да чакат за него. Разбира се хората ще си кажат чакай малко, няма да дам половината си заплата за някав албум. Така че нека да анализираме това, как може да се продават билети за наши концерти в България, Амстердам, Атина, Париж… Хората да ги копуват, да идват и да ми казват супер сте, вие сте ми любимите рапъри но никъде не намерих ваши албуми. Но това не е моя работа да разнасям наши лабуми по целия свят. Това е работа на лейбълите. Моята работа е да съм продуктивен и да правя добри албуми. Далече съм от мисълта че JMT сме световно известни. Хип-хопа е световно известен. Преди концерта слушахме каква музика се пуска и това беше и наистина яка музика която ни хареса, музика която няма да чуеш в Филадейфия. Въпреки, че си мислиш, че там звучат точно такива неща. Сега там звучи само “HOT” музика. А тука наистина се пускаше добра музика. Харесаха ни и подгряващите изпълнители, които звучаха добре. Това е супер, че имате такива добри MC-та тука. Но мисълта за лейбълите ми беше, че те трябва да дадат шанс на хората да си купят нашата музика. Без значение дали ще я купят или не - това си е тяхно решение.

Мислиш ли, че променяш света с музиката, която прaвиш?

Честно казано не мисля, че променям света. Ганди е променил света, Малкъм Екс, Мартин лутър Кинг… Буш също променя света по един ужасен начин, но все пак го променя! Ганди го е променил по положителния начин, като е отговорил на насилието с ненасилие и така е победил британците. Но това са специални хора, които са променили историята и живота на прекалено много хора по целия свят. Аз лично не се смятам за толкова специален и затова не мисля, че променям света.

Преди малко спомена, че като малък си харесвал Big Daddy Kane, Kool G Rap, мислиш ли че правенето на музика по старя начин, въздействието на рапа от онези времена се изгубило. Имам в предвид, че един албум днес се прави от 10 различни продуцента, които звучат напълно различно и това е с единствената цел да се хареса и продаде на по-голяма аудитория. Така велики артисти се компрометират и правят албуми без никаква стойност, без цялостно звучене?

Да, напълно съм съгласен с това. Не може да правиш две downsouth песни, 2 east coast и 2 west coast в един и същи лабум. Аз не искам да слушам Nas върху някъв гаден downsouth биит! Доста интервюта съм правил и винаги сме стигали до този момент да поставяме изкуството срещу бизнеса. Аз не ги разбирам, защо правят това. Защо NAS прави парчета върху downsouth биитове, ама се случва. Hip-Hop Is Dead” е доста иронично заглавие, защото половината албум не струва и песните са слаби. Как можеш да кажеш това и да направиш такъв слаб албум? Хип-хопа е мъртъв и, NAS, ти допринасяш за това! През времето в което израстнах рапърите от Ню Йорк правеха Ню Йоркси рап, тези от Филадейфия правиха техния, тези от западното крайбрежие правиха westcoast рап… А сега хората си казват: “Задължително му трябва биит на Нептюнс, на Джъст Блейз и един на Доктор Дре!”, така те създават една търговска формула, която вообще не се вписва в мойте представи за рап. Мисля че Nas, Jay-Z са великолепни, но въобще не искам да ги чувам върху инструментал на Кеш Мъни! Първият акбум на NAS също беше създаден от много различни продуценти като Premier, Pete Rock, Large Professor, но те всички имаха общо звучене и идея - да направят един здрав Ню Йоркски boom-bap албум, който да стане класика. Така, че до известна степен не опира до различни продуценти, а до различни идей и звучения. Затова харесвам MOP те са група която винаги ще ти дадат това за което си отишъл - hardcore рап, без значение в каква ситуация ще ги поставиш. Те винаги ще си бъдат те - MOP. Това опира до голяма отговорност да имаш таланта и възможноста да правиш добри албуми и яка музика и да не го направиш, да избереш другия път. Дa правиш hardcore песен която да ми счупи главата и след нея няква любовна RnB балада, не е начина, по който си представям нещата. Не ме разбирайте погрешно RnB-то не е гадно, гадно е когато NAS прави RnB! Когато чукам някоя кучка разбира се, че ще си пусна R Kelly. Нямам проблем когато съм някъде, за се напия и да си тръгна с някое момиче да слушам RnB, но не и върху него да чуя любимите си рапъри. Нямам проблем с определени хора, просто има проблем с начина, по който си правят албумите. NAS и Jay-Z са токова големи, че хората винаги ще си купуват техните албуми без значение какво има вътре, тогава защо не правят добри албуми?