Интервю със Slug от „Atmosphere” по време на тяхното турне в Германия, където представиха последният албум на групата – „You Don’t Know How Much Fun We’re Having”.

Хей, Slug, как се чувстваш след невероятното шоу днес?
Гладен съм. Чувствам се добре. Мисля, че днес стана готино шоу, вчера също беше добре. Вчера не бях на нивото, на което можех да бъда, но това беше първият концерт и бях малко нервен, но не прекалено, защото не аз бях главният изпълнител. Голямото натоварване не беше върху мен.

Виждаш ли някаква разлика между публиката в Европа и тази в Съединените Щати?
Не я виждам от сцената, но когато сляза от нея и говоря с хората – да, има разлика. Изглежда хлапетата тук обичат Хип Хопа и говорят с мен за нещо повече от музиката. В САЩ публиката разсъждава по този начин: ”Това е любимият ми изпълнител и ще ида на неговото участие”. Тук срещнах много хора, на които не съм любим изпълнител. Те просто обичат Хип Хопа, обичат графитите, обичат всичко в него.

Какво мислиш за положението на Хип Хопа в момента?
В САЩ различните елементи на Хип Хопа вече не са толкова близки. Те са разделени. Разликата от времето, когато бях на 13 и сега, когато съм на 33 е огромна. DJ`ите, които правят techno или drum’n’bass, или breakdancing са отделно. Преди рапърите бяха гласът на младежта, гласът на културата, гласът на движението. Сега те изнасилват културата с гласа си. Виждам, че това вече се случва и тук (бел. прев. в Европа). Виждам mainstream Хип Хопа от Франция или Германия. Немският mainstream Хип Хоп започва да се дели. Не знам какво точно се слуша по радио станциите тук, но не чувам за германски рапъри, които да рисуват и графити.

Имаш ли си любими албуми?
Предполагам първите 3 албума на „Boogiedown Productions”, вторият албум на „Jungle Brothers”, първите два на „Big Daddy Kane”. Мисля, че любимият ми албум е първият на „X-Clan”. Аз съм фен на „consious” рапа. Израстнах, слушайки рап, който се опитваше да поучава, да дава насоки. Мисля, че донякъде, това е което аз и Ant правим. Нещо като революция на личността, вътре в самия теб.

Коя песен от миналото ти е въздействала най-силно?
Може би на „Public Enemy” - “Rebel without a pause” ми е въздействала най-много. Когато излезе тази песен, тя беше просто b-side на тяхната 12 инчова плоча. Никога не бях слушал рап, който да е толкова режещ преди. Там, където израстнах и с приятелите, които имах, никога не бях попадал на пънк, рок или heavy metal. Когато излезе тази песен почувствах нещо ново. Мога само да си представям, че е било същото, което пънк-рока беше за някои хлапета. Беше толкова агресивна, силна – сякаш те удряше в лицето. Мисля, че тя ме промени и ме накара да спра да се опитвам да съм готин. “Rebel without a pause” е това, което ме накара да искам да съм рапър. Преди това просто ми харесваше рап музиката и исках да стана DJ. Но исках да бъда готин (смее се). А след “Rebel without a pause” исках да кажа нещо.

Значи ли това, че си започнал да правиш музика първо като DJ?
Да – дори още се занимавам с DJing. С това започнах в Хип Хопа. Всъщност, когато създадохме „Atmosphere” през 1991 аз бях DJят. Не бях рапър.

От 1991 година са настъпили промени в групата…
В началото Ant дори не беше част от групата. Бяхме аз и едно друго хлапе. Аз бях DJ, а той рапираше. Заедно правехме beat-овете. И тогава срещнахме Ant. Искахме да се фокусираме върху това, което правехме. По онова време аз пеех в една друга група – казваше се „ARC”. Прекратих участието си в нея и започнах да рапирам за „Atmposphere”. Наричахме се „Urban Atmosphere”.

Кой измисли името ATMOSPHERE?
Двамата избрахме името „Urban Atmosphere”. Бяхме млади и копирахме от „U.A.”, които бяха графити crew в New York – „United Artists”. Те бяха идолите ни – четяхме за тях в книги и списания. Аз също рисувах графити тогава. По онова време се занимавахме със всичко. „U.A.” беше crew-то от което исках да копирам. Просто исках да измисля друго значение на двете букви - U.A. След няколко години разбрах, че думата „urban” се е преекспонирала – започна да се използва страшно много. Пресата започна да говори за „urban” прекалено много - примерно „urban setting”, „urban environment”. Това стана просто много „шикозна” дума за „градски”. Тогава махнахме „urban” и станахме просто „Atmosphere”. Записвахме касетки още преди да издадем първият си албум в 1997 година. Тогава разбрахме, че има и друга група, която се казва „Atmosphere” и прави drum´n´bass музика. Някой ми каза за нея, защото аз не слушам drum´n´bass. Обиколих няколко музикални магазина и накрая намерих CD на групата. Оказа се, че ние правим музика преди тях. Незнам какво стана, но мисля, че те си смениха името след това.

Какво е значението на заглавието “You can’t imagine how much fun we’re having”?
Мисля, че през годините хората си изградиха този образ за мен – че съм депресирано, разочаровано, тъжно момче, заради лириките ми. А след това, когато се запознаят с мен, те виждат, че съм весел, в добро настроение. Заглавието показва на хората какъв съм. То донякъде е саркастично, но донякъде е и вярно. Много хора смятаха, че е прекалено дълго.

Някои казват, че “You can´t imagine how much fun we´re having” е най-добрият ви албум. Ти смяташ ли го за такъв?
Всеки изпълнител казва, че последният му албум е най-добрия. Аз мисля, че имам два най-добри. Единият е този, който направих с „Murs” и “You can´t imagine how much fun we´re having”. И не мисля, че той е най-добър, защото аз не съм бил по-добър от сега, а защото двамата с Ant бяхме изключително фокусирани върху албума, когато го записвахме. Сякаш знаехме точно какво правим. Не беше както преди – да рискуваме с музиката си, да се опитваме да предвидиме как ще изглежда. За първи път знаехме точно какво правим.

Дълго ли планирахте албума?
Всъщност не. Аз бях на турнета изключително много време тази година – може би около 9 месеца. Затова се концентрирахме върху албума след това. Слушах последната песен от новия ти албум “Little Man”, в която се извиняваш на семейството си за това, че си променил начина си на живот. Не ти ли е трудно да пишеш за толкова лични неща? Виж – аз не правя музиката си за хората, които я слушат. Работата с Ant ме кара да се чувствам свободен. За него няма проблем, когато съм толкова откровен и когато чуе нещо от мен, което смята, че е правилно той казва, че трябва да направим песен от него. Аз не споря, защото ако го направя ще ме спука от бой.

Коя песен от “You don´t know how much fun we´re having” харесваш най-много?
Любимата ми е “Panic attack”. Тя или “Smart went crazy”.

Спомена албума „Felt”, който направи с Murs. Спонтанно ли ви доиде идеята за “Felt 2”?
Да – беше спонтанно. Murs беше в Калифорния и ме питаше какво правя, а аз исках да си прекарвам времето с някого. И му казах „Нека дойда при теб!”. Защото в Калифорния времето е малко по-добро. Отидох там и започнахме да пишем песни. Първата беше спонтанна, не знаехме, че ще направим албум. Отидох в Калифорния, защото се скарах с приятелката си и просто не издържах. Трябваше да се махна. Купих си билет и когато стигнах звъннах на Murs и му казах, че съм на летището. Попитах го дали може да остана при него. Той се беше преместил в ново жилище само преди 2 дни. Аз отидох там и решихме да запишем няколко песни. Всичко завърши с реализацията на албума.

Да очакваме ли „Felt 3”?
Предполагам – ако някой от нас двамата се раздели с приятелката си.

Какво мислиш за албума на „Orphanage Project”?
Ужас! Направихме албум, но нито една от песните не беше фокусирана върху нещо. Имаш петима невероятни рапъри. Ако те се съберат за да запишат албум, в него трябва да се кажат много неща. Но всяка от песните звучи сякаш всеки от нас говори за различни неща. Някои от другите момчета не се съгласиха и искаха да го издадем, но аз гласувах „Не”. Защото чувствам, че ако запишем албум и го дадем на хората, всеки от нас петимата трябва да е отговорен за този албум. Не просто да си отбием номера. Ако си пуснеш всички песни и се заслушаш ще видиш, че звучат сякаш се повтаря една и съща песен отново и отново. Това са 45 минути – глупаво е.

Значи ли това, че вече ще внимаваш с кого записваш?
Вече подбирам хората, с които работя много внимателно, защото в миналото си съм записвал с хора, които се оказва, че дори не харесвам. Хора, с които никога не бих работил днес. Затова вече внимавам много. Имам си основни правила. Няма да работя с теб за пари. Може да ми предложиш всички пари на света, но ако не си ми приятел няма да запиша с теб. Не е достатъчно да си известен или да имаш пари. Не е достатъчно и да си изключително добър. Предпочитам да направя песен с приятел, който не може да рапира, но да знам, че ми е приятел. Бих записал и с „Orphanage”, защото съм приятел с всеки от тях, но правилото ми е да извлечем целия потенциал на един такъв общ проект.

Има ли някое MC или продуцент, с който да искаш да работиш?
Ами не. Чувствам, че съм имал възможност да работя с всеки, с когото бих работил.

Слушаш ли някои от новите изпълнители? Мислиш ли, че те могат да успеят?
Така мисля. Има едно момче от New York, казва се Juelz Santana. Чувал съм го как рапира – толкова е естествен, той е харизматична личност – почти ми напомня на 2 Pac. Много е естествен, но не звучи като 2 Pac. Nas също е естествен, когато рапира. Juelz прилича на тях по това. Това е много важно за кариерата му. Той говори за истински неща, а не просто да реди за някакви глупости. Харесва ми.

Финални думи за Хип Хоп феновете, които четат това…
Всички ще остареем. Внимавайте да не се откажете от Хип Хопа. Виждам хора, с които съм израстнал да остаряват и постепенно да изоставят културата. Започват да правят други неща – затова Хип Хопа се променя. Разделя се, а не се обединява.

Благодаря ти за разговора!
И аз ти благодаря