Искам да представиш албума с твой думи. Цялата концепция. Как си стигнал до него и какво искаш да кажеш на хората с този албум.

Skill: Заглавието на албума е “Пробив в съзнанието”. Албума е инструментален, това е първото което трябва да се каже. В него има 2 микса. Първия микс се казва “Борба с вътрешните страхове”, това е частта която трябва да се слуша по-внимателно. Мисля че всеки човек се бори с някакви страхове. И точно първия микс отговаря повече на това, с едни по-отвеяни инструментали и звучи малко по психарски. Една лека психариика си е. Цялата идея на албума е, че човек трябва да си задава въпроси. И не само да си задава въпроси ами и да намира някви отговори. Отговорите на някои от тези въпроси е по-лесно да бъдат намерени чрез музиката и начина, по който ти въздейства тя. Тази първа част е правена и за мене. Това е моя поглед, моите въпроси и отговори, че има шанс да се оправят нещата стига хората да мислят и вярват. В момента липсва такава музика. Тя и преди е липсвала. Хората да си я пуснат, да се замислят и да се заредят с положителна енергия.

Предтсави и едно от най-яките неща от албума, обложката. Какво предсавлява и какъв и е замисъла.

Skill:Тази обложка чисто и просто се плучи все едно е трябвало така да стане! Нямах точно формулирано заглавие за албума, но имах някой идей. Бяхме на Рилския манастир с Хосе, Крис и хора от нашата компания, просто да го видим и да запалим по една свещ. Обикаляхме да разглеждаме и влезнахме в кухнята. А кухнята е едно много зловещо място. Може да си кажеш, че е някъв зандан, някъв затвор. Едни огромни казани все едно са варили живи хора в тях. Доста беше обширно помещението и има нещо като комин нагоре. От вътрешната страна имаше нещо като люспи, едни триъгълни форми които се застъпват и така се качват на горе. В края има кула с прозорчета и това нещо решихме да го снимаме отдолу. В колата, докато се прибирахме, разглеждахме снимките и ми направи впечатление точно тази, казах че си че като око и като го казах директно разбрах че това ми е облошката - а заглавието поглед отвътре. Иначе проекта го правих към 2 месеца и го променях няколко пъти целия. Беше замислен да е по суров да е по към първата част. Обаче реших, че е по-добре да се чуе и другата част, защото могат хората да си извадят погрешно заключение, че всичко е прекалено черно и така… Исках да вкарам и по-положителна нотка.

Аз да те питам след като вече чух албума, ми направи впечатление че първата част е 16 минути втората 14. Доста балансирано като време. В живота нещата винаги ли са така 50/50, това което взимаш и това което даваш. Това е просто една моя асоциация, не че това съм разбрал и може би няма нищо общо с твойта идея, те сигурно просто така са се получили?

Skill: Ами да аз така ги мислих. Не може само лошо да ти се случва или само добро. В човешкия живот има както лоши така и добри моменти и май даже са уравновесени. На всеки обаче му идват в различно време. Може и през целия си живот да си виждал само зло, но да имаш и малко добри моменти и те да покриват лошите. Не може да си черноглед. Винаги ще има нещо което да ти подсказва че има време когато да се смееш и забавляваш. Всъщност това са мойте въпроси и дано да има хора, които и те да си ги задавт. Това е мойто вътрешно чувство в момента. Искам да се оттърся от много стари страхове, дали съм добър, дали ставам, колко години трябва да се зяанимаваш че някой да те оцени… Абе всякви наболяли житейски въпроси от гледната точка на един рапър.

По по-различен начин ли се предаставяш в този албум? Или това пак си си ти?

Skill: Не! Хората нищо не са чули от мене. Това ми е стила от 98 година. Относно инструменталите си имам изградена концепция и си я следвам. Слагам си мой елементи, за да подчертая че това нещо е моя стил, това съм аз. Нещо като подпис. Доста време стояхме в страни. Чакахме удобния момент. Обаче сега мисля, че не можеш да чакаш момента.

Кажи това дето си ми го разказвал за Куентин Тарантино. То точно се вписва в това което сега казваш.

Skill: Еми то точно това ме наведе на такива разсъждения. Един приятел ми го беше разправял. Когато говорил за филмите си е казал, че ако е чакал удобния момент да направи филм които е искал, никога е нямало да осъществи идейте си за шедиоврите които е направил. Хората трябва да правят това което мислят на момента. Не да чакат момента. Добрите дни, изгодната ситуация или че някой ще ти помогне или ще те хареса и тогава ще си в кондиция да изразиш това което си мислил .Трябва да правиш това което мислиш сега, защото това си ти.

Тоест идеята е идея за момента за сега не за след 1 година.

Skill: Да. Това обаче не означава че сега е озряло това в мене и сега съм го направил. Това ми е в главата от доста време. Много хора се питат защо албума е инструментален. Аз бягам вече от такива психарски текстове. Щото като кажеш на някой албума ми е малко един по-такъв, по-забит, по-задълбочен и тоя си представя някви такива текстове които отговарят на това. В това разбира се няма нищо лошо. Просто не искам да пиша такива текстове. Може би някой хора като чуят такива инструментали си представят ударни парчета за фекове, за простотии, че аз съм това аз съм онова, някви строго социални лирики… И аз си мисля че текстовете ми все още озряват и затова съм решил инструментално да се изразявам в албума. А след време на тези инструментали винаги мога да вкарам някъв текст.

Всичко това дето го говорихме до сега беше за първата част на албума. За борбата със страховете. Втората част ми е по-любима на мене. Защото по ми лъха на това което съм сега, на това към което се стремя и това което искам да бъда. Малко е по-улегнало като звучене, пак са тъжнички инструменталите, но има повече пзитивни нотки. Това си е моето виждане така аз си ги чувствам. Може да те накарат да се разплачеш малко обаче и ще те надъха, а не да те забие и да те остави в дупката. Да се замислиш за определени неща да ти стане тъжно обаче да си повярваш че може да го направиш, че имаш сила да вървиш. И затова съм го и навързал с определени фразички на места. Това е първото нещо което правя инструментално, но в никакъв случай няма да е последното. С ГБТ(Гъбата) готвим сега някои доста сериозни проекти. След като издам това следмица или малко повече след това, ще излезне проекта на ГБТ, който също е много дълбок. Идеята на тези албуми е да се слушат по-задълбочено. Не просто ей така да си ги пуснеш докато готвиш в кухнята или забъсваш праха и да учакваш да чуеш нещо. Пък може и тогава да ти дойде нещо в акъла, знам ли. Идеята е да го слушаш не просто да си свири там отстрани, защото така няма да се разбере това което сме искали да представим.

Да бе това не е музика, която е ежедневен саундтрак. Трябва да седнеш и да мислип над него.

Skill: Ами да, това е. Ние с ГБТ мислим няква такава поредица да направим.

Каза че ако след време решиш може да си вкараш вокали отгоре на тези инструментали. Ако някои реши да вземе някой инструментал, някаква част от този албум, които и да е реши така да си прави тракове?

Skill: Това вече ще се знае, че са мой инструментали. Това не ме притеснява, че някой ще реши да ги ползва за негови парчета. Условието е да видя кой ще е този човек. Да си поговоря с него за какви текстове ще става въпрос.

Въпроса ми е ако на някой албума му е повлиял достатъчно, че да реши да прави парче върху част от него? Да се чуства ли свободен да действа?

Skill: Да няма проблем. Аз не си ги пазя само за мен. Ако наистина това му е повлияло, ако инструментала е паснал на неговата съшност, на начина по който иска да се изрази, винаги може да се разбере с мен. Аз ги правя както аз съм ги почуствал и ако някой друг ги чуства като мен какъв е проблема. Няма граници всеки може да си забие върху всякъв инструментал.

ГБТ: Да обаче нищо не е безплатно!

Skill: Това вече е въпрос на разбиране. Да се договорим с дадения човек.

Е, ти не си DJ Premier, предполагам няма да искаш някви баснословни суми от по няколко хилядарки?

ГБТ: Разбира се, че няма да иска хилядарки, ама няма и не трябва да е безплатно.

Skill: Виж, всичко опира до човека. Ако той не се сеща да ти даде нещо за това че си вкарал някав труд, че си се жертвал. Че си вече на малко по-солидни години, дето някой хора имат и деца, а ти все още намираш време да правиш музика. Човека трябва сам да се сети. Не ти да му скубеш парите. То даже разговора трябва да тръгва от там, да много е яко кажи какво ти струваше да го направиш. Не ти да го напираш. Дай пара, и тогава ще ти дам. Доста е тъпо това. Просто хората трябва да се сещат.

ГБТ: Трябва да се сещат, ама сега гледам че става точно обратното. Трябва да свикнат, че това не е за безпари, не е безплатно.

Всички знаем в какъв свят живеем. В България нещата на са поставени по най-благоприятния начин, от финансова гледна точка. Ако го беше правил това някъде другаде, където и да е. За 6 лева ли си оценяваш труда? Ако забравим колко струва кутиика, облошката без значение дали е 20 страници.

Skill: Труда си го оценявам спрямо хората, които ще могат да си позволят този мой труд. Гледам къде живея и така. То нестига че е малко странно това което представям ами и ислишно да го товаря. Аз съм възпитан да съм малко скромен и от това си патя.

Тоест не че за 6 лева си оценяваш труда ами, за да може хората да си го позволят. Защото има доста хора, които не ги мислят нещата и все говорят как си помагаме едни на други, говорят за прословутата думичка “ъндърграунд” ама всъщност дерат от гърба на свой. Според мен 6 лева е далеч от отва да смъкнеш една две кожи от гърба на свой. Тука е момента да се научат хората да купуват шото по-евтино от това…

Skill: Неискам да кажа, че винаги ще правим неща за по 6 лева. Това е една нормална цена. Хората дават пари за абсолутни глупости без дори да се замислят за това. Идвам от време когато се даваха пари за музика. Радвам се че и сега има млади хора които мислят така. Но повечето не мислят така защото им е по-лесно по другия начин. То никога няма да се върне старото време ама нека поне някои неща да ги запазим. Качеството да си има цена. Под качество нямам предвид да е с кристален звук, записано в някво луксозно, скъпо студио. Да си си ти да си положил труд и да отстояваш своето въпреки че живееш в един странен дигителен век.

Как би реагирал ако стане така, че много малко хора да купуват албума, а от нета да си го свалят едва ли не всички. Аз няма да го рипна и аз да го кача ама някой друг ще го направи.

Skill: Еми какво да направим? Знам че това нещо ще се купува от по-специални хора.Който иска да си го вземе ще си го вземе. Ще подкрепи мен и това с което се занимавам. И не само мен а и хора като мен.

Даже би се радвал ако чрез мп3-ката стигне до ушите на повече хора. Защото ако ценят музиката ще си го вземат. Ако предценят, че това е техният албум ще си го вземат. Това е твоята реклама.

Skill: Това опира и до друго. Че ако те не познават тръпката да си отворят диска, да разгледат облошката, дори ако си такъв фен да видиш автограф специално за теб. Да прочетеш нещо. А на мп3-ката кво има? Артиста, името на трака и може да добавиш някво инфо за албума. Нямам против мп3-то. Нито срещу някой хора, на които колекцията им е изцяло на мп3. Просто това не е моята тръпка. С това не трябва да се претендира, колко музика имаш, и тази музика да е само на мп3 и да не си дал грам пари за това и да не си се потрудил за това. Да не си го изтрадал това. Да бягаш, че магазина ще затвори, а ти искаш да си купиш това-онова, магазина е затворил, ти се ядосваш, искал си да гуеш определено нещо… Те също се ядосват, че не са успяли да свалят нещо. Но май тук идва сблъсъка на поколенията. И при мен я има тръпката и при тях, но тя се изразява по различен начин. Странно е да виждаш как се променят поколенията с времето. Всеки човек както и баща ми и дядо ми с времето възприемат повече новото поколение, но това става трудно и бавно.

Албума започва с една фраз: “Знаеш ли кой си? Познаваш ли себе си?” Ти познаваш ли себе си? Много пъти сме си говорили не с тебе, за това че хората трябва да са добри да се достигне онази библейска фаза, когато ти ударят шамар да обърнеш и другата буза. Да превузмогнеш егото си. Питам те тов защото съм присъствал на много ситуации дето си се държал по точно обратния начин.

Skill: Еми то това е моята борба със страховете. Аз отстоявам това нещо.

Какво излиза тогава, че ти си още на първата част от албума. в момета?

Skill: Еми да на първата съм, но се боря да стигна до втората. Мисля че това е правилната посока и на там трябва да вървим. Не казвам, че тея неща отдавна съм ги прозраяли чак сега ги споделям с хората. Трябва заедно да ги прозрем.

Кажи нещо за тази инвазия който готвим ние тука от Пловдив. Да разберат хората, че не е само този албум.

Skill: Да, не е само този албум. След него ще излезне втората част на “В семплите му е майката.” Преди това обаче ГБТ ще си изкара неговия албум - “От другата страна”. Много мощен албум, кохто изцяло ще е филмче. Ние с него сме замислили да правим филми с музика.

Филма го няма има я само музиката.

ГБТ: Филма ти си го представяш.

Skill: Участвам в двата проекта на ГБТ, само като скречове. Музиката е изцяло негова. Ще имаме един общ проект. Ще е малко по далече във времето, ще е малко по релакс. Ще има мой и негови инструментали. Другото от мене е, че с Цецо б-боя от Асеновград готвим албум исцяло за бреик сцената в България. Той е готов Просто трябва да му дойде времето и да го пуснем.

Всичко е организирано в план и си излиза с времето.

Skill: Да точно така. В това нещо ще има яки и разнообразни тракове с много скреч. След това почвам да качвам в нета компилации. Идеята им е да направим инвазията и да зарибим хората с фънк, соул, началното диско ако щеш, джаз разбира се, защото тази музика.дава много.

Тези компилации няма да са авторска музика, а просто каква музика на теб ти харесва?

Skill: Да просто да си ги слушат хората и да се зарибяват. Мисля да ги кръстя “Добрите стари фънки времена”. Те ще бъдат съобразени с хората с който ще ги правя- няма да ги правя сам. Тези хора са Боян от Смолян, от Sleepwalking, небезисвестния Light от Ботевград. Едни други момчета от Пловдив на които искам да подам ръка. После ще излезне една пловдивска компилация която още умуваме как да стане. В нея ще участват хора от Sunrise Project, Ударната ГРупа. Паралелно ще си работя върху моя албум защото още ми озравят текстовете и лириките. искам всичко да ми се изясни в главата и това ще е историята на един рапър.

Държа най-накрая в интервюто да напишеш, че искам да благодаря на много хора. Защото времето в което го правя ми е много трудно. Много хора са ми помагали и искам да го кажа. Искам да им благодаря, че са ме надъхали. Дори и на тези с отрицателните си мнения. Защото съм се надъхал от тея работи. Целта ми е да е различно. Най-вече на тези хора които ми подадоха ръка, защото това нещо се прави с пари, а аз нямах да го направя. Сестра ми, тя беше първата която ми помогна. Наката, с който правим интервюто в момента. Пешо ми помогна също и той ми е дал пари. Гъбата също. Заедно с него сме правили всичко и той ми даде пари. Не на последно място Верка. Аз това нещо нямаше да мога да го направя сам. Евала на такива хора, защото и те нямат ама дават. Имали са малко повече в джоба и са дали. Трудно се правят авторски неща. Не някой да ти казва кво да правиш. така като го чустваш така да го представиш на хората. Сърдечно им благодаря и квото съм взел от тях ще им го върна. Най вече искам хората да разберат, че това нещо го правя за тях. Поне малко да разберат и да хванат. Не може всичко да е само айляци, женки, коли, пари… Еми вярно всички искат тея работи и то затова хората ги слушат, защото слушат мечтите си. Фактически без препядствия и без трудности нищо не е постигнато. Да кажеш с гордост мое е! Иначе ще си продадеш гъза или душата. Ще твърдиш че си истински ама ще си изгнил.

интервюто взе Фулмастер