Представи се с няколко думи
Казвам се Георги. Викат ми Ragga One, освен това ми викат и Палма, Баобаб, Пита, Козмо, Реге Гошо и прочие…

От колко време се занимаваш с хипхоп и как започна всичко?
Всичко започна лето господне деведесе и девето. Тогава бях малък и заблуден младеж, в пубертет, който си мислеше, че може всичко. И реших да си направя рап-група. Първата ми рап-група съ казваше Атака. После премина през много трансформации и накрая останах сам-самичък. Тогава реших, че искам да имам няк’во голямо крю и се запознах в последствие със SP. Движех се покрай тия хора, и бях като малка попивателна. Супер благодарен съм на Минчо от Хората На Изгрева, затова, че първи ми подаде ръка. Всички отначало ме бъзикаха, викаха ми fake, смееха ми се…ама ся ни съ смеят!…Това беше един период от време, в който израснах не само на височина, но и на акъл и на рими. И сега съм благодарен на тия хора, че ми помогнаха и в благодарение на тях се научих да се боря и да не се предавам толкова лесно.

Ок, кажи ми нещо за раста културата. Как ти повлия?
Еми… Едновременно когато прослушах рага се зарибих и по раста. Хондата, много съм му благодарен, навремето ми даде сайта на Gentleman. Аз влязох в него и прочетох там някви си нещица за Jah, и за раста-ценностите. И от там реших, че и аз искам да имам dreadlocks, и да се опитам поне до някаква степен да водя този живот, който водят истинските растамани. Паралелно с това, когато си пусках коса за дреди изчетох почти всякаква възможна раста литература, която намерих в Интернет за да се образовам, щото когато си решил да правиш нещо със себе си и да постигаш някакви цели трябва да го направиш по правилния начин и да се отдадеш на него изцяло. Ей зат’ва им се дразня на всички новоизлюпени “растички”, защото те не оценяват и не възприемат цялата тази философия и просто парадират със сплетените си косички. По тоя начин избиват комплекси и се мислят за много интересни за обществото. А всъшност обществото и пет пари не дава за тях, както и за мен. Човек трябва да бъде преди всичко себе си и да говори тов, което мисли. Да не се срамува то външния си вид и от това какво мислят другите за него. Но от друга страна, трябва и да се научи да цени чуждото мнение. Е точно поради този факт се кефя когато зимата ходя със шапка, никой не ми вижда дредите защото не искам да ме смятат за един от многото новоизлюпени позьорчета. Наслушал съм се на всякви коментари относно косата ми, от рода на “Глей го тоз пък ко си е напраил на кусатъ!”, “Пич, що си си горил косата”, “Ае, брат, решеш ли се?” и най смешното е, че като ме видят скинари и ми викат “Споко, пънк!”. Обаче с течение на времето човек се научава да не обръща внимание на хорските нападки. Щото когато някой се заяжда с тебе най-брутално можеш да го наредиш с усмивка или просто да го накажеш с безразличие. Като цяло растата ми помогна да израсна на едно по-високо духовно ниво, да се науча да ценя себе си, корените си, да мисля по по-трезв начин и зат’ва каквото мисля всичко го влагам в музиката си.

И едно уточнение… Не е правилно да се вика расти а dreadlocks, а самия човек е раста. Dreadlocks е просто начин да изразиш идеите вижданията, философията и религията си.

Каква е връзката по принцип между рагата и хипхопа и как намираш баланса?
Имаше едно интервю с Shinehead, в което той каза, че регето се явява нещо като прародител на хипхопа. Начина на мислене на хората в двете култури е доста сходен. Просто самата раста музика е оказала голямо влияние върху хипхопа защото тя е доста по-стара. Например KRS-One е раста, Das EFX и Jamalski също… Jeru и той беше… Дори в една песен Jeru пее “No, I’m not jamaican, but I’m rasta…”. Иначе по принцип за мен рагата това е ямайския хипхоп. Така че, връзката между двете е доста силна и мога да ти изредя редица симбиози между хипхоп и raggamuffin изпълнители…Иначе баланс не бих казал че има, защото и двете за мен са едно и също. Кефи ме да правя рап, кефи ме да правя и рага. Ако имаше начин да си намеря музиканти щяш да правя dub, ska и реге.

Как виждаш развитието на хипхоп сцената в България през последните години?
Понятието хипхоп в България е доста объркано. В последните години всичко ми приличаше на един огромен маскен бал, в който всеки твърдеше, че е партийка с всеки, а същевременно абсолютно всички се нареждаха и плюеха. Ей тва например… караниците между Сайпер и R’n'B бяха една огромна курвенска постановка. И в следващия момент кво стана - Иван Първи влезна в затвора, и двата лейбъла спряха да издават. Кръвните врагове DJ Станчо и Шамара направиха обединителен рап концерт, видяха че рекламата не става и сега пак се плюят. А междувременно DJ Станчо пуска в R’n'B бара в София. Изскочиха там някви групички, които забравиха от къде са тръгнали и в момента си мислят, че диктуват хипхопа в България. Аз тях ги слагам в графата “Комерсиален Ъндърграунд”. Щото не върви да те има по кориците на списанията, да взимаш всяка седмица по 600 лв. хонорар в О’Шипка и да твърдиш че си ъндърграунд. Нищо лично, просто мнение…Отвратен съм от лицемерието на хората, щото е кофти когато някой казва, че ти дава супер респект, а пък в следващия момент те оставя да спиш на гарата…на студа! Криво някво такова… Може би е въпрос на принцип и всеки си го разбира по различен начин, ама аз мисля, че когато си поканил някой на jam в твоя град е гадно да го оставиш на улицата. Хората, за които става въпрос сами ще се усетят… Не храня лоши чуства към тях, просто ми е криво заради някои постъпки, щото е кофти когато защитаваш някой, а твоите хора те наливат, че му се мазниш и в следващия момент тоя човек, който си защитавал заявява, че си завистливо ограничено пловдивчанче…не ме е срам да го кажа защото не се срамувам от постъпките си и умея да се уча от грешките си. Вече няма да им обръщам внимание на всичките тия интриги, да им се връзвам. Аз ще си правя моите неща, не ми пука вече кой кво прави. Който иска нека прави хипхоп, който иска нека прави рага, който иска нека да е звезда, който иска нека прави drum’n'bass. На мен ми стига, че моите хора уважават и ценят тва, което правя и не ми трябва ефтина популярност и фалшив респект.

Няма да те разпитвам повече, гледам че взе да избруталяваш. Употреби думи като комерс и ъндърграунд. Какво значение влагаш в тях?
Много кофти въпрос. Ми… групичките дето ги дават по телевизията ми причиняват много смях, когато заявят, че са ъндърграунд. Щом те дават по телевизията и те има по списания, които не са свързани с хипхоп само, значи не си ъндърграунд!

Е, не е ли по-добре да те има по списанията отколкото да си кибичиш по пейките?
Честно казано, за се кефя да кибича по пейки. Всичко опира до начин на мислене. Човек сам си избира пътя, по който трябва да тръгне и си решава какво да направи със себе си. Няма нищо лошо хората да ти се кефят, обаче става така, че в следващия момент губиш заряда, който си имал в началото и почваш да го правиш някакси изкуствено и по инерция. Ако си душевно слаб си гледаш паричките и изявите и вече спира да те ебе за хората. Ако искаш хората да са с теб трябва и ти да си с хората! В един момент се получава едно кофти положение, в което хората заявяват “Глей го тоя кво се надул, стана звезда”… И в следващия момент спират да те слушат и пак си на стартова позиция. Ако си човек на място, дори и да те слушат хората и да ти се кефят пак ще останеш с тях, независимо дали ще е в някой клуб или на пейката. И тогава те ще заявят “Евала, той остана себе си!”. Кажи ти кво е ъндърграунд!?..и кво е комерс…

Тук е редно аз да задавам въпросите, но ще ти отговоря все пак. Според мен музиката и културата, не само за хипхоп става дума, се делят на два вида, и това не са комерс и ъндърграунд а музика от душата и музика за парата!
Както казва Минчо: “Музика за мен, музика за мойте хора”… Ако всеки се водеше по тоя принцип сега нямаше да сме на тва дередже. Щото ако искам и аз мога да почна да пея за пари, коли, жени, клубове-млудове… да направя парче с някоя по-фолк прима балерина, като Десислава…

Мога да те уредя, между другото…
Мерси ще кажа аз на такваз любов…

Какво мислиш за хората, които слушат само един стил музика?…между които май съм и аз…
Тъпичко е такова. Т’ва че някой прави музика която ти не харесваш, не значи, че не разбира кво прави. Например и аз им се дразня много на чалгарите и на тъпите рейвъри, обаче тях тва си ги кефи, въпреки че аз не откривам ценности в тази музика. Да се оправят… Щом са тръгнали да го правят тва, нека си го правят както тях си ги кефи. Аз например не слушам само рага, реге, рап и музика от тоя сорт…ами се кефя и на неометълче, на хардкор, на ска, на пънкария… имам супер много партийки, които се занимават с тая музика. Обаче им давам супер респект защото поне знаят как да го правят и го правят от сърце. Кефя се и на народна музка. И най-жалкото е, че българина не цени собственото си изкуство, ами залита по гръцко, сръбско, турско и всякви такива лайна… Аз например в така наречения поп-фолк не откривам почти никакъв фолк вътре и масите които слушат такава музика някакси не ми се нравят. Като цяло тези хора според мен са на принципа “много сме, силни сме” и като видят някой с по-различен външен вид веднага тръгват да се заяждат и да го съдят при положение, че той абсолютно нищо лошо не им е направил. Изпитал съм го тва на собствен гръб и знам какво е.

Каква е според теб ролята на Интернет във всички тия работи и какво мислиш за безплатното пускане на тракове, като заместител на реално издадени албуми?
Ако живеех във Ямайка и бях някъв natural mistyc с дом Сините Планини до Кингстън щях да заявя, че Интернет е babylon creation. Ама аз съм преди всичко българин и смятам, че за такава малка страна като България Интернет може да се използва като прозорец към света. Иначе нямам нищо против да се пускат тракове. Аз не съм тръгнал да си вадя хляба от музика и затва не ми коства нищо да си пускам песните в нета. От друга страна пък ако си вложил супер много финанси в някакъв албум и се надяваш хората да го изкупят и с парите от него да издадеш друг, ще ти стане кофти ако си видиш албума в нета. Специално за България хората като че ли издават албуми като доказателство за труда си, а не толкова заради пари. Тука никой не може да забогатее от музика. Аз си пускам траковете, обаче ще се изкефя като един ден държа някво мое албумче в ръцете си и си кажа “Ей, густо, направих го, брат!”. Въпреки че няма да го продавам на хората на някви адски пари, няма да целя да забогатявам от т’ва… якичко е такова.

Добре, значи да очакваме ли от теб албум скоро? Мислиш ли за албум?
Да, мисля, живот и здраве, ако вляза в някой български университет и не ме вземе родната казарма, смятам да почна да бачкам по такъв проект. Тогава ще имам повече време не само за тва, ами и за други странични проекти. И няма да му слагам няква огромна цена на албума, ми ще го направя като за сиромаси хора, щото и аз съм такъв и знам кво е да събираш пари за да си купиш някво CD.

Ок, кажи нещо за финал, поздрави някой.
Благодаря преди всичко на Jah, след тва на майка ми. Поздравявам всички които ме обичат, всички приятели и всички които ми се кефят и най-вече всички които ме нареждат и ми се дразнят, щото тези които ни мразят ни правят по-силни. Jah Bless всички.

Мерси, бате за интервюто…
Ху’у, ае, да хоим към Минчо…