Представям ви едно доста съдържателно интервю с Kurtis Blow, направено ексклузивно за 359. Kurtis е един от ветераните на хипхопа. Той има огромен принос за първоначалното развитие и популяризиране на хипхоп културата, както ще разберете от самото интервю.

Хареса ли ти шоуто, публиката и въобще цялото ти прекарване в България?

Тази вечер беше изумителна, енергията на публиката бе невероятна! Обичта на хората ме крепеше през цялото шоу. Причината да правя всичко това е именно публика като тази в България, заради самите хора и тяхната обич. Това беше истински хип-хоп тази вечер.

Сега хип-хопа се е променил доста от това което е било преди едно 30 години. Когато започна да се занимаваш с хип-хоп очакваше ли това да се случи, имаше ли представа как цялото това нещо ще се развие?

Никога не съм очаквал хип-хопа да се развие както е сега що се отнася до текстовете и многото насилие в тях, както и материализма, неуважението към жените и псувните. Никога не съм си представял, че ще бъде така. Но мога да кажа, че знаех, че ще бъде популярен. Но от положителната страна има много МС-та които се опитват да дадат вдъхновение на хората, да им вдъхнат надежда и вяра. Много е важно едно МС да може да извисява хората, това е неговото задължение, не само да ги забавлява, а и да ги учи. А именно това е нещото, което се изгуби. Това е и причината да се върна. Бях отказал да се занимавам с хипхоп може би преди 15 години. Видях как стиловете започнаха да се променят, да стават по твърди, а моя стил в края на 80-те беше вече различен от общоприетото. Помислих, че ще е по добре да се откажа за малко, а после се върнах отново, когато стиловете пак се промениха. Свалям шапка на много хора, които все още поддържат нещата живи. Сега рапирането е по-бързо, МС-тата са много по-остроумни, текстовете са по-сложни, има различни стилове флоу, ритмите са невероятни, абе въобще нещата са на съвсем друго равнище. От друга страна ще кажа, че подкрепям хип-хопа и мисля, че е забележително – хипхопа прави 6 млд. долара печалби годишно. Много семейства се прехранват от този бизнес, отглеждат деца и ги пращат в колежи именно заради хипхопа, и това ми харесва.

Значи мислиш, че комерсиализирането и популизирането на хипхопа е добре?

Да, добре е ако гледаш така на нещата. Добре е защото можеш да изхраниш семейството си, да си купиш къща, кола… Когато израствахме, хипхоп-а се превърна в един вид начин да подобрим материалното положение на семействата си, да излезнем от гетото, да не живеем в бедност, затова мисля че това е хубаво нещо. Но ако го използваш да правиш пари, прави го с почтеност и морал. Както 2Pac веднъж каза: “You made a lot of money, but you made it in a sleazy way”(Ти направи много пари, но по мръсен начин). Нали разбирате…? Неуважението към жените, назоваването им като кучки и всички тези работи. Аз не бих го направил, но това съм аз така че, не мога да критикувам другите и това което правят. Когато всичко е казано и сторено и настъпи времето да бъдем съдени от Бог, тогава не знам какво ще стане …(смее се). Слава богу, направил съм над 150 песни и никога не съм ругал в тях. Все още мога да пътувам около света и да изпълнявам песните си, а хората ги обичат както се и уверихте. Пак може да правиш пари с вдъхновяващи песни, можеш да печелиш като учиш хората, но за това е нужно да бъдеш много силен.

Добре, но лично теб какво те кара да продължаваш да изпълняваш още оллдскул хави на своите концерти? Не ме разбирай погрешно, аз обожавам това което правиш, но защо още се придържаш към олдскула?

Защото мисля че младите имат нужда от този дух, повече от всякога. Както казахте вие сте на по 20 и няколко години и вие трябва да знаете историята. Тя е много важна, който я знае може да контролира бъдещето. Децата са бъдещето, вие момчета сте бъдещето. Вие сте моето бъдеще – бъдещи адвокати, лекари, президенти, свещеници и пр. Много е важно да знаете как всичко е започнало. Да знаете как наистина едно MC трябва да въздейства. Важно е да накара хората да се почувстват добре, когато си тръгнат. Видял съм толкова много концерти, с по сто човека на сцената, след които хората щом излязат на вън, искат да се бият, или пък да оберат някой. Такива работи те вкарват в затвора или те убиват или пък убиват някой друг. Това не беше целта на първо място. Истинският хипхоп е изразяване на любов. Много е важно да мога да се изправя и да съм като ярък лъч за хората, да покажа че има начин да направя такова шоу и да съм твърд – силен човек. Аз не съм слаб, не съм мек. Аз идвам от гетото… иска се да бъдеш много силен, за да можеш да кажеш, че не е нужно да си този закоравял тип, който иска да се бие постоянно. Виждал съм такива хора, а те свършват зле. Именно заради това се завърнах, да покажа че може да направиш шоу, като бъдеш позитивен и щастлив, като се усмихваш и забавляваш, като забавляваш хората, без да бъдеш гаден, а като си истински.

Зад много от световните звезди стоят мощни компании и PR агенции, виждаме ме ги постоянно по медиите, в интернет и списанията, а не виждаме хора като теб. Какъв процент от успеха на дадено MC или изпълнител се дължат на неговите умения и какъв на неговия PR?

Сега хипхопа е бизнес. Когато започнахме, бяхме само малцина тийнеиджъри, които се опитваха да си прекарат добре и да покажат кои са всъщност. С времето това се превърна в култура, начин на живот за много хора. Тази култура е все още част от моя живот – това е моят живот! Но сега това е бизнес, а в бизнеса всички тия неща са подчинени на успеха. Хипхопа трябва да те подготви за живота. Например когато един диджей се развива и израства в своята кариера, той стъпва на следващото ниво - да бъде тон режисьор, продуцент, става учител за другите диджеи. Същото е и при би-бойте. Когато един би-бой стане прекалено стар, за да танцува и да се състезава, може да си направи собствена школа и да учи децата как да танцуват. Да им покаже това което той знае. Да бъде промоутър и да организира състезания. Да върне всичко от там откъдето е започнало, това е образованието. Образованието е ключа към успеха и точно това се опитвам да обясня на всеки в хип-хопа. Това е и причината и аз да успея. В колежа изучавах дисциплина която беше близка до хип-хопа - комуникации. Избрах това понеже вече бях рапър, а да бъдеш рапър е много близко до това да изучаваш комуникации. Speech Broadcasting, главно с това се занимавах. Изучавах разликите между най-великите оратори за всички времена, хора като Малкъм Екс, Мартин Лутър Кинг и Хитлер. Наблюдавах и изучавах разликите в тона на гласа им, начина на представяне, дикцията им, стегнатия им изказ… Тези неща са валидни едно към едно и за флоула на един рапър. Тогава един рапър може да стане журналист, говорител по новините, политик или учител. Той може да направи всичко това защото вече е оратор. Имайки добри лирики той може да стане добър писател. Човек може да поеме по толкова много пътеки в живота си и хип-хопа е просто една подготовка за всичко това. И всичко това върви ръка за ръка с образованието. Защото без образование не можеш да си плащаш сметките, когато настъпят тежки времена, а децата незнаят това. Ако учиш за адвокат трябва да изучиш най-великите казуси и ще знаеш примерно за най-великите адвокати в историята. Какво ги е направило токова велики и известни, също какви грешки са допуснали, за да не ги правиш и ти. С каквото и да се занимавате намерете и изучете историята му и я приложете във времето и аз ви гарантирам, че ще успеете. Това са нещата, на които трябва да се научим и затова аз съм тук. Да това всичко е бизнес, но и образованието е много важно, за да успееш в този бизнес. Не съм станал много богат, защото съм отказал да бъда лицемерен, да нападам хората в гръб, да си държа парите в джоба и да не давам дори на децата си за нови дрехи за училище или когато някой приятел се нуждае от тях. Това съм аз. Просто не обичам по такъв начин парите. Разбира се че всички се нуждаем от пари. Аз съм преуспял човек и имам достатъчно, за да си плащам сметките. Ако бях разорен щях да работя здраво, но никога нямаше да печеля парите си по нечестния начин. Трябва да разберете едно. Първо и преди всичко това е култура и начин на живот, но е и бизнес. Трябва да използвате главите си и да бъдате много умни и хитри, за да успеете. Трябва да си кажете – трябва да живея, трябва да си плащам сметките.

Какво мислиш за ролята на Internet в развитието на хип-хопа. Много хора негудуват срещу разпространението на музика в mp3 формат. Някой от тях казват, че всичко е загубено, няма я идеята, няма я тръпката – никой не си копува дискове, плочи и така май всичко изчезва.

Технологиите това е бъдещето. Ако не си с новите технологии ще се изгубиш и ще изостанеш назад. Имам чудесен пример за това: В началото ние бяхме МСтата, хората които бяха Masters of Ceremonies, тези който забавляваха хората и обявяваха парчетата, но диджеят беше този който ръководеше всичко. Той беше шефа, този който наемаше и уволняваше МСтата, центъра на партито. Диджеят контролираше темпото, силата на звука, осветлението и цялата обстановка. Той беше и зрителния център на купона. Ние МСтата просто носехме техниката, сглобявахме я и когато всичко свършеше я разглобявахме и я връщахме обратно. Единствения ни кяр беше, че влизахме без да си плащаме входа и си говорехме с момичетата и диджея ни разрешаваше да правим събщения на микрофона от рода на: “Хей Джо майка ти е вън, 10 часа е и време да си ходиш!” или “Сам, алармата ти се вкючи иди и си провери колата!”, “Хей нещо става, кой има синя Мазда отвън?” И това беше всичко което вършехме. Тогава се появи Grand Master Flash с тези брейк биитове и задържането на инструменталните секции на парчетата за по 5 минути и давайки шанс на момчетата да правят повече от съобщения по микрофона, да разказват вицове и да пеят – тогава станахме МСта! И както е казано в библията: “The rejected stone became the corner-stone.” Тогава почнахме да правим по 20 долара на вечер, а диджея изкарваше по 500. И може би Господ беше решил, че точно МСто има силата да достигне и проникне в хората. Тогава се появиха и записите. Аз бях един от първите, които записаха и ние направихме този скок със скороста на светлината към новите технологии. Тогава нещата се обърнаха – рапърът стана шефа. Ние почнахме да наемаме диджеите. Ето ви примера, затова как е било: Grand Master Flash and The Furious Five, ErickB & Rakim – Kurtis Blow и Run, Run-D.M.C. and Jam Master Jay. Така хората от онова време трябваше да се адаптират към новите технологии и да почнат да правят записи, станат текстописци, продуценти да разучат и използват дръм-машините в студията, семплирането и семплерите. Ето това е технологията и ако заседнеш някъде по пътя – тогава ти си загубен. Много е важно да се знае, че технологиите са ключа към бъдещето и ако не си с тях и не си на гребена на вълната просто изоставаш назад. Аз съм жива легенда, човек който е живял с хип-хопа и това е бил и е моя жовот, ще си умра с това защото това е в кръвата ми, но трябва да прегърнем тези нововъведения и така да изкараме хип-хопа на по-преден план. Съжалявам, че ще го кажа на всички тези олдскул типове и всички тези, които са прекалено наивни и не го вярват или просто не ги е грижа, или са прекалено необразовани, за да разберат, че технологиите са много важни. Аз съм първия, който е използвал семплер! Аз съм първия, който е използвал дръм-машина! Първия, който е вкарал цял лууп в семплера! Направил съм революция цели три пъти в тази индустрия преди да навърша 20! Благодарение на технологиите. Те са изключително важни. Такъв е и Internet и Myspace, който е от голямо значение за света на хип-хопа. В Myspace има повече от 110 милиона потребители! Това е една голяма мрежа, която свързва хората и голяма част от предложенията ми за работа идват от там. Някой решава, че ще прави олдскул джем и си казва да яко, супер ще поканя Къртис Блоу или когато се правят би-бой състезания хората си казват да това ще е перфектна комбиняция хайде да го поканим.

Как решаваш къде да отидеш и на кой предложения да се отзовеш. Интуитивно ли го правиш?

Да, както казах по рано това е вяра в Господ. Дойдох сам, това е първия път, когато пътувам на турне из Европа сам. Наистина исках да дойда в България, защото това щеше да е първата ми визита тук и исках да видя хората тук и да им покажа това което правя. Не може обаче да пътуваме в страх, покрай тези глупости и щуротии на Джордж Буш. Знаете ли, че в Америка ни казват да не пътуваме зад граница, да не излизаме извън рамките на страната, защото било прекалено опасно. Но неможе да пътуваме в страх защото хип-хопа е любов и не се ограничава до цвета на кожата или да има расови бариери в него, или да се делят хората на мъже и жени, или на такива от еди коя си страна. Истинските рапъри не са някакви агресивни хора или гангстери, които се опитват да се избият един друг, същото е с би-боите, с графити райтърите и аз обичам тези хора, защото те правят всичко това истинско. Хип-хопа е като майка с четири деца. И когато едно от децата в семейството успее, както сега рапърите са на върха, защо трябва да забравя за другите си братя, върни се и помогни на останалите от семейството си, не ги забравяй! Как един рапър може да забрави за райтърите, за диджеите или би-боите? Точно затова аз направих и най-голямата си песен – The Breaks. Така че аз пътувам с вярата, че Господ обича хип-хопа и истинските хип-хопъри ще са там заради мен.

България има вече по-малко от 8 милиона жители, а Ню-Йорк само е повече от 14 милиона, така че е повече от очевидно, че ние нямаме тази голяма аудитория, този пазар с тази голяма мрежа зада нас, която да ни помага и да ни бута напред. Дай някакъв съвет на всеки тук в България, който е част от света на хип-хопа как да пожъне успех с това с което се е захванал, с неговата най-голяма любов хип-хопа?

Ами да ще ви дам няколко съвета точно за това. Първия и най-важен от тях е: “Не зарязвайте ежедневната си работа!” – Това не е шега, казвам го напълно сериозно. Ние всички имаме мечти и стремежи, но ако имате умения първо си намерете работа, защото все някак трябва да си плащате сметките. Не си зарязвайте работаta, дотогава докато не почнете да се издържате с мечтите си! Второто е: “Че без образование няма да имате успех!” – Това го повтарях отново и отново и можеби вече го казах хиляда пъти. И сега ще ви ракажа една малка история за третото нещо. Прав си за това което казваш за малкия пазар, но ето нещо което научих в университета. Когато учих комуникации там, те казваха, че ако искаш да успееш в която и да е сфера без значение дали ще е журнализъм, теливизионни предавания или в писането отиваш в накой малък град и работиш много ама много здраво докато не направиш име и не натрупаш необходимия опит, тогава вече имаш нужната биография. След като си направил това вече отиваш в големите градове и почваш да се състезаваш с хората там. Можеш да кажеш примерно аз бях най-добрия в София сега аз отивам в Берлин и повтаряш цялата тази процедура отново. Опира до това да имаш нужното образование и да си запознат с историята на предмета с който се занимаваш. Така че ако си успял в малкия град отиди в големия и там ще го направиш, защото вече имаш едно първо място като шампион на колана, защото вече си бил номер 1 в своята собствена държава и си имаш нужната биография.

Сега имаш статус на жива легенда и вече си успял човек, но искам да те питам имал ли си през цялата си кариера моменти, когато наистина ти е писвало и нещо те е разочаровало супер много. Нещо за което да съжаляваш, че си не си направил тогава. Много рапъри от твойто поколение казват че ги яд, че не са били достатъчно дълновидни и прозорливи да извлекат някакви облаги от това, че са били първи, че са били пионерите в цялата тази работа?

Не, не съжалявам за нищо. Щаслив съм от развоя на моята кариера като рапър, от това което съм и от това, което съм направил. Имам доста “първи” до името си, неща които първи съм направил и мисля за това като благословия от Господ. Благодаря му за това, че е избрал точно мен да съм първият записал за голям лейбъл и първият със платинен сингъл, първият с турне в Америка и Европа. Просто съм се оказал на правилното място в правилното време. Иначе като се върна назад, нещо което доста ме ядосва и наистина съжалявам за това е когато си имах работа с Run от Run DMC. Той беше мое протеже, научих го как да рапира и как да бъде диджей. Беше моят диджей, но си счупи ръката и неможеше да дойде с мен на турне. Тогава той си седеше в къщи и направиха с неговите приятели собствена група Run-D.M.C. Ако тогава не си беше счупил ръката щеше още да обикаля с мен по турнетата като мой диджей. Съжалявам за това как провалих отнашенията ни след като той стана извесен с RUN DMC. Молел ме е три, четири пъти да продуцирам негови песни да му напиша някои текстове да му помогна да подпише с по-гелеми лейбъли. Но по онова време аз бях много зает, работех здравата, тогава имаше съревнование между нас - Sugar Hill Gang, Grand Master Flash. Не ми се занимаваше тогава с продуциране, бях се концентрирал над това аз да успея. И наистина съжалявам за това, че така и не успях да му направя и една песен, тогава други хора започнаха да го продуцират… Така че ми се иска на моменти да мога да върна времето назад и да му кажа ДА! Ще ти продуцирам парчетата, как иначе, ти си моя човек, ти си ми като брат. От тогава нашите отношения се влошиха и ние още страдаме от това. Тогава бях прекалено зает и се бях фокосирал единствено върху себе си.

Последни думи, нещо което искаш да кажеш за финал?

Обичайте Господ с цялото си сърце и душа. Обичайте се взаимно, така като обичате себе си. Обичaйте квартала си и хората в него. Истинските хип-хопъри трябва да показват любов един към друг. До това опира всичко. Затова се и завърнах, за да покажа че трябва да се обичaме, че истинският хипх-хоп е любов.