Смяташ ли, че един човек може да промени света?
Да вярвам. Един човек наистина може да промени света. Като Роза Паркс, която е отказала да седи на задните седалки в автобуса и така е променила всичко. От нея са почнали движенията за гражданските права в Америка през 60те години. Друг пример - Нелсън Мандела, който се е борил с толкова много неща в Южна Африка. Наистина е трудно, но има много примери които го доказват. Понякога е много трудно да седиш и отговаряш на такива въпроси, като онзи човек, който питаше на уъркшопа как да издава музиката си като никой не иска да купува дискове и никой не иска да ходи по концертите. Ами ти можеш да го направиш никой друг. Ти може да си началото на промяната. Понякога си мислим, че има толкова милиарда хора по света, толкова милона в Европа и ако идеите на един човек са достатъчно силни те ще бъдат приети, особено ако са свързани с някакви социални проблеми. Има много хора които желаят да чуят това послание.

Аз не мога да резбера обаче защо хора като 50ти Сент продават толкова албуми, а качествена музика като вашата не се продава толкова добре? Как те могат да продадат толкова милиона броики само за първия месец от издаването, а вие не?
За това има много причини, но ти говориш за поп музиката. Има много хора които казват това е хип-хоп, но днес през 2006 хип-хопа е бизнес. Има толкова различни стилове хип-хоп, но един от елементите на хип-хопа е хип-поп-ът, който не се различава от поп-музиката. Хората, които стоят зад 50 Сент са същите, които са зад Шакира или Мадона. Те продават продукт, търговска марка. За тях няма значение какъв е продуктът. Те имат многа пари, за да продават този продукт. Например за мен е лесно да ти продам въздух, нищо. Но ако ти продавам нещо, което е сложно и интересно става по-трудно, защото ти трябва да помислиш върху него, да си изградиш мнение. Причината, поради която поп музиката се харесва на масите е, че тя е най-ниският деноминат, с най-простите ритми и най-простите лирики. Ако днес погледнеш поп-класациите в Англия, 80% от нещата там са боклук. Истинските групи, истинските музиканти – независимо дали става дума за рок, хип-хоп, трип-хоп или соул - не са в класациите. Mузиката, която те правят е прекалено сложна за масите. Те не могат да я разберат, за да я оценят. Ако аз излезна на улиците на София, средностатистическите хора, масите няма да дойдат на мой концерт. Те няма да бъдат на улицата, те искат да пият да се чукат, на тях не им пука вообще за музиката. Такава е и културата в Англия. Те са консуматори. Начинът по който е направена системата е да премахне взимането на решения от консуматорите. Те не искат консуматорите да мислят. Начинът по който медиите, вестниците, образувателната система работят, и то по цял свят, е да лишат хората от право на избор. Ако аз кажа, че идвам от комунистическа държава, а вие се радвате на демокрацията, истината е че в демократичните западноевропейски държави ние имаме все по-малко право на избор. Така че по един много глупав начин ние ставаме комунисти. В Америка това става много бързо. И ето ти отговора на въпроса как 50ти сент може да продава толкова. Отговора е много прост, като видиш всички тези неща. Книгата на Джордж Орлуел - “1984″ обяснява много от нещата които стават сега. Тя няма нищо общо с музиката, но тази книга описва как работи индустрията, маркетинга. Защо можеш да вземеш такъв артист и да направиш така, че да се продава.

Не искам да интерпетирам думите ти, но означава ли това което казваш, че повечето хора са глупави и са невежи?
Не! Това което казвам е, че медиите, фирмите, телевизията скриват информацията от хората. Хората не са глупави. Виж, много е лесно да научиш за 50ти сент. Можеш да го видиш на плакати на автобусните спирки. Хората са мързеливи по природа. Хората са претоварени с всякакви грижи, постояно са заети, живота е прекалено бърз. Те нямат време да разберат защо подяволите виждат това навсякъде, в толкова милиони реклами. И като видят всички тези реклами на 50ти Сент си казват, аха това трябва да е нещо добро, защото самата реклама изглежда добра. Хората не виждат реклами на DJ Вадим на централната гара в София или Лондон, или Ню Йорк. За да се запознаят с моята музика, хората трябва да са чули за нея от някой друг, да са прочели нещо в някое списание или де да знам… да ме видят на живо, а това изисква повече усилия.

Какво те разочароваше и отвращаваше в началото на твоята кариера?
Аме че не спях достатъчно. Занимавам се с музика защото ми харесва. И правя това нещо всеки ден.

Предполагам като музицираш не мислиш за ядене или спане?
Да разбира се, че е така. Понякога не ям… е разбира се че ям винаги (смее се)! Разочарован съм от това, че културата, в която живеем, вече не се вслушва в музиката. Дори виждам хората по интернет да си говорят, че еди какво си било най-великото нещо излизало вообще! Всичко е най-великото! Всеки път когато влезнеш в някоя видеотека, блокбастър и магазин виждаш “най-добр филм”, “най-якия филм”… а никога не си чувал никой да каже какво е му е толкова великото. Същото и за албумите, “най-удивителното нещо след…”.Аз гледам филма, слушам албума и се питам какво ми дава? С какво толкова впечатлява? Как може това МС или този изпълнителнител да е най-великото нещо за всички времена? Какво подяволите става тук? Тогава разбирам че нивото на усъзнаване на нещата е паднало много ниско! Дори съм обеден, че и тук в България са казали че 50ти Сент е най-добрия. Защото те така казаха в Англия. Като му излизаше албума казаха това е най-доброто нещо за момента! И ти ще си го купиш. Аз си мисля, колко е невероятно, че журналистите там искрено си мислят, че това е най-доброто. Защо не се запитат, защо наистина е най-доброто? Това е най-разочароващото нещо. Как си стоя в къщи и се опитвам наистина да съм най-добрия. Най-добрия в батълите, в правенето на музиката и всичките пари, които харча по студията, за да достигна най-чистия звук, а хората никога няма да оценят това. Но аз правя музика, защото знам че винаги ще има определено количесто хора които ще оценят това. Ние нямаме такава голяма мрежа зад гърба си, както 50ти Сент, която да ни бута напред. Ето това ме дразни и ме разочарова! Когато работиш наистина здраво над нещо и разбираш, че вече се биеш в загубена битка! Ако имах повече пари, щях да имам по-малко главоболия и терзания. Щях да ида да работя в McDonald’s, нямаше да мисля за нищо, нямаше да имам главоболия работейки по 20 часа на ден върху някви биитове. Щях да имам тая насрана работа и да се прибирам в къщи и да лягам да спя.

Възприемаш ли се като поп артист, поп в смисъл популярен, а не комерсиален.
Чуствам се благословен, че имам възможноста да пътувам толкова много. Да посещавам 60 държави из целия сват да правя концерти, хората да идват да се забавляват - това е невероятно. Не съм си мислил, че ще продам повече от 5-10 копия на OneSelf в България, може би има доста пиратски копия, но не и истински албуми. Дойдох в BlackBox и имаше доста хора. Обстановката беше яка, народа се забвляваше, публиката знаеше песните. Предполагам, че нямахме и един продаден албум, а когато Яра каза колко от вас имат албума на OneSelf може би 50-100 чивека казаха че го имат. Те знаеха песните. От ткъде ги знаеха. Ние не мислихме, че ще изкараме пари като продаваме дискове, но решихме че ще е яко да направим концерт в България.

Да, за нас е трудно най-вече защото няма магазини, където да се продават дискове и полчи и хората няма, от къде да си купуват музиката която харесват. Тогава трябва да се поръчва от интернет, а не е много лесно с тези кредитни карти.
Но нещата ще се променят. Ще стане по-добре.

Мислиш ли, че в днешно време за артисти, като теб, а и не само, голяма част от доходите, и печалбите ще идват от живи изпълнения. Имаме си интернет, там си има мр3-ки и все по-малко хора купуват музика. И това е скапано. Не ти говоря за България, а за Америка, Германия, Австрия… те имат по-висок стандарт от нашия и имат повече пари, но не си дават парите за музика. Харчат за всичко друго. За телефони, дрехи, коли, но не и музика.
Ще кажа, че живота върви на цикли. Ситуацията в която се намираме сега е същата ако погледнеш в миналото. Може би преди 50,100,200 години. нещата се менят на цилки. През 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век много групи са съществували само от концерти и живи изяви. Тогава хората не са купували по 10 милиона копия от един албум. Те са копували сингли. Артистите са съществували, защото са правили големи турнета. След като са се появили музикалните телевизии, са се появили и музикалните клипове. От сингли изпълнителите са почнали да продават албуми. Да се продават клипове. Хора като Jay-Z могат да си седят в студиото си в Ню Йорк, а клипа им да обикаля целия свят. Но сега е различно. Имаме компютри, хората си свалят мр3-ки и не може един артист да оцелее само като си продава албумите. За да оцелее трябва да прави яки шоута на живо. Ако са ти скапани концертите никой няма да дойде да те гледа. Ако бяхме направили скапано шоу снощи, никога нямаше да можем да се върнем обратно. Голяма част от парите ни идват от точно това. Ти каза, че хората не купват музика и точно за това те я възприемат като нещо за еднократна опотреба, като McDonald’s. Нещо което могат да изконсумират и после да изхвърлят. И това е нещо срещу което се боря. Инвестираме много пари в обложки, така че да направим нещо което е шедйовър. Не като онези насрани неща които са продавали на Lords Of The Underground, копирани на CD записвачка. Харчим много пари за опаковка, за да накараме хората да искат продукта. Това е нещо различно. Така врищаме на хората, това което взимаме. Аз не се опитвам да взема 20 лева и да кажа, майната му мога да го записвам във вкъщи на записвачката и ще ми струва половин лев и ще направя 19.5 горница. Защото от тези 20 лева на които продаваме дисковте, не правим никаква печалба. така че струва доста скъпо да се направят дисковете. И последното което ще кажа е че след 5 години начина, по който хората си купуват музиката ще е абсолютно различен. Няма да има дискове ще са изцяло интернет транзакции. Винаги ще има плочи, както винаги ще има хора които си капуват стари коли. Това дори се случва сега. Виж този телефон например. Има камера, има радио мога да си свалям мр3, ама паметта е малко и самия телефон е едно голямо лайно. След 5 години това ще е 10 милиона мега пиксела, 100 гига байта памет ще си гледам филми, ще има GPS PlayStation… и ще ходиш в някой магазин ще казваш искам последния албум на DJ Вадим и ще го имаш вътре. Това е технологията. Аз не знам дали това ще е добре или не, но трябва да го приема. Всичко което мога да направя е да бъда на върха чело на промяната като артист, за да оцелея.

А защо хора като LL Cool J, Busta Rhymes, Black Eyed Peas правят такава музика. Аз съм се убедил, че те са велики изпълнители, но защо жертват всичко което са постигнали.
Ами заради парите. Не мога да те излъжа. Мисля че всеки който не се съгласи с мен е лъжец. Ако някой сложи на масата куфарче с повече пари от колкото някога си си представял. Ти ще се промениш. Ако някой казват, че няма да се променят - те лъжат. Ако ти предложат 10 или 100 милиона долара ти ще се промениш. Ако не, ти си много специален човек. Но ще се промениш.

И защо трябва да се променям ако взема парите?
Ами защото никой не ти дава нещо, без да иска нещо в замяна.

Винаги има уловка нали?
Да винаги има уловка! Но ако успееш да прецакаш системата, може да не ти е необходим толкова куфар с пари, може да се задоволиш с по-малък. Тогава аз бих бил щаслив. Хората могат да си говорят каквото искат за Busta Rhymes, но е много трудно когато са поставени много пари пред теб. Нали разбираш Cash Rules Everything Around Me!

интервю: Fullmaster